Адвокат Петър Бозов: Не може европейска страна да допуска хора да загиват, заради лоши пътища.
Когато „наказание на място“ заобикаля закона: защо това не е реформа, а отстъпление от правовия ред
Сред обявените днес мерки за намаляване на пътния травматизъм се прокрадна една, която буди сериозна тревога – едновременно установяване на нарушението, налагане на санкцията и връчване на наказателното постановление. Всичко това – на пътя, без процес, без защита, без контрол.
На пръв поглед може да изглежда като ефективен механизъм, но в действителност противоречи на основни принципи на административнонаказателното право.
Процедурата по ЗАНН изисква ясно разграничение между отделните етапи:
Нарушението се установява чрез Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от длъжностно лице, определено по чл. 37 ЗАНН.
Лицето разполага със срок да направи възражения срещу този акт.
След това административнонаказващият орган – различен! от съставителя на акта – проверява законосъобразността и обосноваността на акта, преценява събраните доказателства и възражения, а когато е необходимо – разследва спорните обстоятелства (чл. 51 ЗАНН).
Едва при несъмнено установени факт на извършено нарушение, самоличност и вина на нарушителя, се издава наказателно постановление.
Законът изрично забранява на лице, което е съставило АУАН или е било свидетел по него, да участва в издаването на наказателното постановление. Причината е очевидна – за да се осигури безпристрастност и процесуални гаранции за защита.
Предложеното „обединяване“ на всички етапи в едно действие не просто нарушава тази логика – то я елиминира напълно. Това не е административно производство, а административна самоволност. И то в сфера с огромен корупционен потенциал.
Рискът?
Липса на независима проверка.
Потъпкване на правото на защита.
Субективни преценки под натиска на момента.
Репресивен, а не справедлив подход.
Бързината не може да бъде оправдание за заобикаляне на закона.
Нито ефективността – мярка за правосъдие, постигнато с отказ от правата на гражданите.
Да се предлагат мерки, които на практика отменят основни гаранции за законност, не е реформа. Това е институционализиране на произвола – и пътят към още по-дълбоко недоверие в правовия ред.