Полезно

Запор от НАП.

Наложен запор от НАП. Какво представлява и какви са възможностите за защита?

При наличие на установени и изискуеми публични вземания или при ревизия, често органите на Националната агенция за приходите (НАП) налагат обезпечителни мерки. Вземането е установено, когато произтича от закон – например задължение за подаване на декларация. Вземането е ликвидно и изискуемо, когато е определено по основание и размер. Необходимо е да е установен падежа, на който следва да се плати. В най-общия случай, органите на НАП налагат запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на физическо или юридическо лице.

Какво представляват публичните вземания?

Законодателят предвижда, че държавните и общинските вземания биват публични и частни. Публичните държавни и общински вземания включват:

– данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;

– вноски, установени по основание и размер със закон;

– държавни и общински такси, установени по основание със закон;

– незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;

– парична равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби, имуществени санкции, конфискации;

– вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата и общините

– вземания по наказателни постановления;

– недължимо платени и неправомерно получени и усвоени средства по проекти на Европейския съюз

– вземанията за лихви по гореизброените

Компетентност за налагане на запор и възбрана

Обезпечителни мерки (запор, възбрана) могат да бъдат налагани от публичен изпълнител при съответната териториална дирекция. За физически лица, компетентна дирекция и териториалната по постоянния адрес на лицето, за местни юридически лица – по седалището и т.н.

Обезпечителните мерки се налагат от публичен изпълнител и в случаите, когато същите са предварителни. При този вид мерки, изисква се действие от страна на ревизиращите органи-изпращане на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки. В Дирекция Събиране при Териториална дирекция на НАП – София, налице е специализиран отдел от публични изпълнители. На същите се разпределят единствено преписки за преценка относно налагането/ отказ за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Във всички останали териториални дирекции, публичните изпълнители обработват и предварителните, и същинските обезпечителни мерки.

В кои случаи може да бъде наложен запор?

Запор и възбрана могат да бъдат налагани при подлежащи на установяване, но неустановени с краен акт задължения, така и при изискуеми публични задължения. Допустимо е налагане на обезпечителна мярка при установени и изискуеми публични задължения и преди образуване на изпълнително производство. Така например, при подадена справка-декларация по ЗДДС,  в случай, че не е извършено внасяне в срок, при по-голям размер на задълженията, публичният изпълнител може да наложи обезпечителна мярка и преди образуването на изпълнително производство и/или присъединяване на задължението към налично такова.

Предварителни обезпечителни мерки 

Ревизията представлява съвкупност от действия, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В хода на извършване на ревизия за установяване на задължения или при издаване на ревизионен акт (краен акт при завършване на ревизионното производство, с който се установява размера на задълженията), ревизиращият орган може да поиска от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки. Уредбата на това производство е в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Целта на предварителните обезпечителни мерки е предотвратяване на действия и сделки с имущество на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В общия случай, на лицата се връчва единствено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, но не и мотивираното искане от страна на органите по приходите (ревизиращите органи). По този начин до известна степен се затруднява правото на защита на задълженото лице при обжалване на акта пред Териториалния директор, доколкото задълженото лице не е запознато с начина, по който е мотивирал искането си пред публичния изпълнител органът по приходите.

Мотивиране на искането за предварителни обезпечителни мерки

Как изглежда искането в общия случай? Искането на органите по приходите в общия случай съдържа информация относно ревизионното производство – номера на заповедта за възлагане на ревизията; данни за наличие или липса на удължаване на срока на ревизионното производство; очаквания размер на задълженията, които ще бъдат установени; данни за имущественото състояние на задълженото лице – органите по приходите извършват предварителна проверка на имущественото състояние на задълженото лице и посочват наличното имущество като предлагат на публичния изпълнител каква обезпечителна мярка да бъде наложена и върху кое имущество на лицето.

При налагането на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител не е обвързан от преценката на органите по приходите. Той следва да извърши самостоятелна проверка на имуществото на лицето, свободните активи, поведението на лицето по отношението на внасянето на публичните задължения, предходно образувани изпълнителни производства по отношение на същото. Водейки се от разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публичният изпълнител следва да наложи предварителни обезпечителни мерки върху активи, обезпечението върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето и да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Така например, при ревизия на дружество, притежаващо няколко дълготрайни материални активи – недвижими имоти, а бъде наложен запор върху банковата сметка на дружеството или върху основни машини, служещи за упражняване на основната дейност, обезпечителната мярка не би спазила изискванията на закона.

Удължаване на срока на наложени запор и възбрана

В случаите, когато в срок до 4 (четири) месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не бъде издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се считат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка. Искането за удължаване следва да бъде направено преди изтичане на срока на същите, по инициатива на публичния изпълнител, наложил мярката или на ревизираното лице.

Съдът проверява наличието на основания за удължаване на срока и липсата на предпоставки за сериозно възпрепятстване или спиране на дейността на задълженото лице и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпване на искането в съда. При уважаване на искането, определя се срок за продължаване на мерките (максимално- срока за приключване на ревизионното производство). Съдебното определение не подлежи на обжалване.

Същински обезпечителни мерки

При наличие на задължения към НАП, за които е изтекъл срока за плащане, при преценка от страна на публичния изпълнител, може да бъде наложено обезпечение. Това обезпечение, под формата на запор или възбрана, може да Тъй като се касае до намеса във възможностите на определено лице да се разпорежда с имуществото си обаче, законодателят е предвидил допълнително условие за налагане на обезпечение – невъзможност или затрудненост на събирането на публичното задължение, включително, когато е разсрочено или отсрочено.

Доналагане на обезпечение

Обезпечението се налага с постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител. Същото може да се издаде по искане на органа, издал акт за установяване на публичното вземане. Допустимо е налагане на запор или възбрана и в случаите, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно (доналагане на обезпечение).  Например: Налице е образувано изпълнително дело за задължения по декларация по ЗДДС за м. 10.2024 г. в размер на 70 000 лева. Публичният изпълнител е наложил запор върху банкова сметка. Впоследствие, лицето подава декларация по ЗДДС за м. 11.2024 г., с която установява задължения в размер на 30 000 лева. Не заплаща задължението в срок и същото се присъединява по изпълнителното дело. Дългът е нараснал до 100 000 лева. За да обезпечи актуалния размер на публичното задължение, публичният изпълнител доналага запор върху банковата сметка за сумата от 30 000 лева.

Съдържание на постановлението за налагане на запор и възбрана

Постановлението за налагане на (предварителни) обезпечителни мерки се издава в писмена форма и съдържа:

– името и длъжността на органа, който го издава;

– наименованието на акта, номера и датата на издаване;

– фактически и правни основания за издаването му. Правните основания са разпоредбите от закона, въз основа на които се издава. Фактическите основания съдържат информация относно извършената проверка от страна на публичния изпълнител. Въз основа на същата следва да се формира извода, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни;

– идентификация на задълженото лице – наименование, адрес за кореспонденция и постоянен адрес или седалище и адрес, идентификационен номер;

– размер на публичното задължение и лихвите;

– вид на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

– забрана за разпореждане с имуществото, предмет на обезпечителната мярка;

– срок и компетентен орган за обжалване на постановлението;

– дата на издаване и подпис на органа

Видове обезпечителни мерки 

Законодателят е определил лимитативно видовете обезпечителни мерки в разпоредбата на чл. 198. Съгласно същата, обезпечението се извършва: (1) с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; (2) със запор на движими вещи и вземания на длъжника; (3) със запор на сметките на длъжника; (4) със запор на стоките в оборот на длъжника. Допустимо е налагането на няколко вида обезпечителни мерки на обща сума до размера на вземането.

Обезпечението се извършва по стойността на активите в следната последователност:

1. по данъчната оценка за недвижими имоти. По застрахователната стойност за моторни превозни средства (МПС), вписана в застрахователния договор. Когато МПС не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта;

2. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован – по балансовата му стойност;

3. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 – собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната и стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването и; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти – по придобивната и стойност.

Обжалване

Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му на длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция. Срокът за произнасяне е 14-дневен, а в случаите на предварителни обезпечителни мерки – 7-дневен. Решението на териториалния директор подлежи на обжалване пред административния съд, в 7-дневен срок от връчването му.  Повече за административното обжалване може да прочетете на сайта на НАП. Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Мярката се отменя и ако не съществува изпълнително основание. Друго основание за отмяна е неспазването на изискванията за налагане на обезпечителни мерки.

Често постановленията за налагане на обезпечителни мерки страдат от пороци, а именно – липсва подробна информация относно задълженията, за които се налага обезпечителна мярка. Не е единичен случай липсата на писмен анализ, извършен от публичния изпълнител на какво основание се приема, че събирането на вземанията ще бъде невъзможно или сериозно ще се затрудни. В определени случаи, налице са пропуски при надлежното връчване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки (най-често при налагане на запор върху ППС). В конкретни случаи, когато съдът установи, че извършеният анализ е недостатъчен, възможно е да се стигне до пълна отмяна на наложената обезпечителна мярка. 


Ако темата Ви се е сторила интересна, разгледайте блога за още подобни материали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *